Бизнесмените искат да стават политици. Толкова са бизнесмени и нашите видински бизнесмени, тръгнали да стават не знам си кво. Ама си имат жени.. Бизнесмените не могат да си пазаруват вече политици и стават такива. Царят ще да е цар, но не казва. Само се държи като такъв. Държи да си сменим чиповете. Може и да е прав. Нашите са правени в Правец.
Моторола е добра марка, но скъпа. Изнася . На нас ни предлагаха либийски. Но вредят. Царедворците ни строяха чешми. Да пием по една студена вода, а на тях да им върви по вода. Други си направиха хотели. От видинския пазар. Сега си имат хотели и много вибратори..Цяла нощ бръмчат...Други с физиономии от 60-те, и с такова мислене, искат да са кметове. Иначе с жените си са шефове - в една палатка, където нищо не става.
Не смеят да строят кенефи, че няма да можем да ги ползваме.
От страх го правим в гащите. И от безразличие.
Тия дето ни пазеха, сваляха от билбордовете голи задници.
А нашите ги вземат, когато си щат. На нас ни е добре.
По клинични пътеки да бяха отпуснали вазелин. А те – само бром.
Азис и Кондьо имат хиляди фенове.
Засега не ги лъжат и не им обещават нищо. Ако станат депутати и те ще ги почнат.
Наркопласьорите стават все повече.
Заплатите на ченгетата не стигат. И на съдиите.
Тревата е боклук- за бедняци и начинаещи.
Но все от някъде трябва да се почне.
Всеки с малко власт държи да я разшири. Като заграби от някой друг.
Другият компенсира надолу по веригата.
Всеки се бърка и бърза да снесе. Така една дама опоска цялата Видахим, сега няма какво да краде и търси крадци...
Като се отвори вратата и подава ръка.
Както нещастниците в Освиенцим - сами отваряха вратата на камераата. Да не ги изядат кучетата отзад.
Олигофрените с пари си купуват виагра.
За да си спомнят, че са мъже, не само когато купуват златни дрънкулки на любовниците си. Макар и за половин час. На жените си признават, че са импотентни. А пред избирателите се правят на мъже...
Мъжете вече не са мъже. Вече не искат на жените, а търсят само пари.
После минават по левия бряг. Гей звучи респектиращо. И e подплатено със средства. Обикновените педераси стават множко.
Като характери се вливат на тълпи в партийните листи и се мазнят на електората. Който може да ги пита само преди изборите.
После си пита дедовия, а той не ще да дава съвети.
Само сочи надолу. От какво да го дигне? От педалите по билбордовете или в новините?
Ние гризем дървото. И си скапваме зъбите. Една пломба е луди пари.
Зъбарите вече са дентисти. Ние сме празноусти.
Една свирка не можем да направим със свестна захапка. А и никой не ни търси.
Идат избори. Ще се купуват гласове.
Ромите спират да ядат. Защото парите ще идат при тях. С кебапчета и боб.
А ние ще ги интегрираме. Къде? Те не са виновни. Само са по – сплотени.
Можем да им завиждаме. И да се правим и ние ? Ама кой ни ебава?
Ще ходим по партийни събрания. За да познаем Нашия.
Срещнахме се и не се познахме. Е, няма как. Защото не му трябваме.
Докато дойде акцията по кръводаряване. Тогава ще ни каже. Че сме незаменими.
Така е.
Защото сме на изчезване.
Айде мани.
